Болиш
Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!
Крещиш в тишината на нощите,
в хаос дните превръщаш,
като микроб, настанил се под ноктите,
не с ръце, с окови прегръщаш!
Замръзнал си под клепачите ми,
като огън в гърдите гориш,
не могат да те изплачат очите ми,
затова пък в душата вечно болиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
