24 мая 2008 г., 22:19

Болка...

1K 0 3
Какво са бурите?
Смъртоностните мълнии...
Какво са ураганите?
Виелиците през зимата...
Какво са опустошителните земетресения?
Потопите, пороите...
Какво са?
Едно нищо...
Нищо,
в сравнение с разкъсващата сърцето ми болка...
Сили нямам за нищо...
Дори да заплача...
Но въпреки всичко се боря...
Боря се, но докога ли?
Наближава краят...
Усещам го
и не мога нищо да сторя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е вярно
  • Не искам да забравям никого. Тази болка е болка от любов... Чрез нея разбирам колко много обичам...
  • Ей, можеш! Всичко минава с времето. Пък и осъзнаваш, че човек които отхвърля любовта ти не те е обичал никога истински и просто не си е струвало да се занимаваш с него. Друг е въпроса, че ти обикнеш ли истински това чувство остава в теб дълго време след това... Просто се опитай да го преодолееш, не да мислип по цял ден за него.
    Браво за стихотворението

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...