May 24, 2008, 10:19 PM

Болка...

  Poetry
1K 0 3
Какво са бурите?
Смъртоностните мълнии...
Какво са ураганите?
Виелиците през зимата...
Какво са опустошителните земетресения?
Потопите, пороите...
Какво са?
Едно нищо...
Нищо,
в сравнение с разкъсващата сърцето ми болка...
Сили нямам за нищо...
Дори да заплача...
Но въпреки всичко се боря...
Боря се, но докога ли?
Наближава краят...
Усещам го
и не мога нищо да сторя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това е вярно
  • Не искам да забравям никого. Тази болка е болка от любов... Чрез нея разбирам колко много обичам...
  • Ей, можеш! Всичко минава с времето. Пък и осъзнаваш, че човек които отхвърля любовта ти не те е обичал никога истински и просто не си е струвало да се занимаваш с него. Друг е въпроса, че ти обикнеш ли истински това чувство остава в теб дълго време след това... Просто се опитай да го преодолееш, не да мислип по цял ден за него.
    Браво за стихотворението

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...