2 июл. 2008 г., 14:01

Болка

687 0 4
 

Не можеш ли да видиш болката в очите

на уморените от полет нощни птици?

Не искаш ли да проумееш колко много

тъмнина във тях се сипе?

 

Защо Светът засипан е със странни мисли

и светлината има я единствено в тъмата?

Ще можеш ли отново да живееш,

изпепелен и изгорен от самотата?

 

Мислите обречени не мога да прикрия,

защото чувствам се безмълвна и прозрачна,

и болката ще се опитам да убия,

          но дали ще оцелея чак до здрача?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...