Не можеш ли да видиш болката в очите
на уморените от полет нощни птици?
Не искаш ли да проумееш колко много
тъмнина във тях се сипе?
Защо Светът засипан е със странни мисли
и светлината има я единствено в тъмата?
Ще можеш ли отново да живееш,
изпепелен и изгорен от самотата?
Мислите обречени не мога да прикрия,
защото чувствам се безмълвна и прозрачна,
и болката ще се опитам да убия,
но дали ще оцелея чак до здрача?© Ивона Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
