Не можеш ли да видиш болката в очите
на уморените от полет нощни птици?
Не искаш ли да проумееш колко много
тъмнина във тях се сипе?
Защо Светът засипан е със странни мисли
и светлината има я единствено в тъмата?
Ще можеш ли отново да живееш,
изпепелен и изгорен от самотата?
Мислите обречени не мога да прикрия,
защото чувствам се безмълвна и прозрачна,
и болката ще се опитам да убия,
но дали ще оцелея чак до здрача?© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
