M0Hka (Симона Марчева)
1 1
1 мая 2007 г., 23:13

Болка 

  Поэзия
526 0 2
Дълбока следа след нея остана,
а любовта уж бе нежелана.
Безброй сълзи и нелепи лъжи,
душата и стене "Моля те!Спри!".
От нея всички бягат и се молят
никога да не я опознават.
Но тя примамва със своята красота,
а после пронизва като студена кама.
Къпе се пак в хорски сълзи
и пак не спира тя да срива души

© Симона Марчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??