May 1, 2007, 11:13 PM

Болка 

  Poetry
560 0 2
Дълбока следа след нея остана,
а любовта уж бе нежелана.
Безброй сълзи и нелепи лъжи,
душата и стене "Моля те!Спри!".
От нея всички бягат и се молят
никога да не я опознават.
Но тя примамва със своята красота,
а после пронизва като студена кама.
Къпе се пак в хорски сълзи
и пак не спира тя да срива души

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Марчева All rights reserved.

Random works
: ??:??