17 мая 2007 г., 09:12

Болка 

  Поэзия
914 0 2
Как да ти вярвам вече, кажи?
Как, след толкова много лъжи?
Толкова болка ми причини,
след всичките тези лъжи.

Лъжа, че ме обичаш,
лъжа, когато ме целуваш,
лъжа, когато ме докосваш,
една лъжа, изплетена от теб!

Знаеш, колко ми се насъбра,
а ти реши да бъдеш с друга,
вместо да ми подадеш ръка,
какво направи - с мен се подигра!

Това не е игра на чувства, и
нямаш право на това,
да те обичам и за тебе да живея, а
ти да изричаш лъжа след лъжа!

Защо? Защо точно с нея?
И защо сега? Точно когато трябва да съм щастлива,
да се радвам, да се смея!
А ти какво ме караш - денонощно от болка да вия!

Казаха, че щом посегнеш веднъж, ще го направиш отново,
а аз глупачката ти вярвах, че за тебе съм единствена,
единствена и неповторима! Вярвах ти сляпо, не можеш да
си представиш дори, но ти нож в сърцето ми заби, и то сега
кърви ли, кърви!

Бъди щастлив, аз няма да ти преча,
но помни, че никога няма да те обича така,
както аз!
Но ти това ще го разбереш, когато ме загубиш завинаги!
Сбогом, моя голяма любов! Обичам те, въпреки болката, която ми причини!

© Д-р Диди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??