Болка
Тежи, теглилката отмерва болка.
И стърже от плътта ми време.
Не издържах поредната отсрочка,
в измолено безвремие...
Изкупеното, бързо е изтекло,
навярно през усмивката на вятъра,
преминал през листото жълто,
когато го отронва в листопада.
Във парещата болка, не отмина.
А даже залакът на дните загорча.
На две превита, болката премина
през ситото на моята съдба.
И стърже от плътта ми време.
Не издържах поредната отсрочка,
в измолено безвремие...
Изкупеното, бързо е изтекло,
навярно през усмивката на вятъра,
преминал през листото жълто,
когато го отронва в листопада.
Във парещата болка, не отмина.
А даже залакът на дните загорча.
На две превита, болката премина
през ситото на моята съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
