Болка
Тежи, теглилката отмерва болка.
И стърже от плътта ми време.
Не издържах поредната отсрочка,
в измолено безвремие...
Изкупеното, бързо е изтекло,
навярно през усмивката на вятъра,
преминал през листото жълто,
когато го отронва в листопада.
Във парещата болка, не отмина.
А даже залакът на дните загорча.
На две превита, болката премина
през ситото на моята съдба.
И стърже от плътта ми време.
Не издържах поредната отсрочка,
в измолено безвремие...
Изкупеното, бързо е изтекло,
навярно през усмивката на вятъра,
преминал през листото жълто,
когато го отронва в листопада.
Във парещата болка, не отмина.
А даже залакът на дните загорча.
На две превита, болката премина
през ситото на моята съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
