25 янв. 2012 г., 17:31

Болка

655 0 2

 

Хората по улиците умират 

внезапно и сърцата им спират!

Живот непонусим ние живеем,

дори да се опитваме да го преживем!

 

Сърца в кръв пролети,

спират за секунда ебати.

Живота в теб загива,

съдбата ти се присмива!

 

Ножа рана голяма пробива

към душата ти страхлива.

Пролива се кръв гореща

Смърта пристъпва със стъпка тежка!

 

Мрак очите ти покрива

вслушай се защото всичко в теб умира.

Пронизан от нея ти  отиват си всички мечти,

болката голяма е знам

но трябва да пробия пътя си сам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Филт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поне изразява някаква позиция! Пише така, както го е почувствал и е зареден с много болка - изпитваме я всеки ден.
  • Понеже този текст вече веднъж го изтрих от база данни, сега, поради упорството на автора, го пускам така, както е написан. Без редакторска намеса!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...