Jan 25, 2012, 5:31 PM

Болка

  Poetry » Other
653 0 2

 

Хората по улиците умират 

внезапно и сърцата им спират!

Живот непонусим ние живеем,

дори да се опитваме да го преживем!

 

Сърца в кръв пролети,

спират за секунда ебати.

Живота в теб загива,

съдбата ти се присмива!

 

Ножа рана голяма пробива

към душата ти страхлива.

Пролива се кръв гореща

Смърта пристъпва със стъпка тежка!

 

Мрак очите ти покрива

вслушай се защото всичко в теб умира.

Пронизан от нея ти  отиват си всички мечти,

болката голяма е знам

но трябва да пробия пътя си сам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Филт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поне изразява някаква позиция! Пише така, както го е почувствал и е зареден с много болка - изпитваме я всеки ден.
  • Понеже този текст вече веднъж го изтрих от база данни, сега, поради упорството на автора, го пускам така, както е написан. Без редакторска намеса!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...