25 ene 2012, 17:31

Болка

  Poesía » Otra
656 0 2

 

Хората по улиците умират 

внезапно и сърцата им спират!

Живот непонусим ние живеем,

дори да се опитваме да го преживем!

 

Сърца в кръв пролети,

спират за секунда ебати.

Живота в теб загива,

съдбата ти се присмива!

 

Ножа рана голяма пробива

към душата ти страхлива.

Пролива се кръв гореща

Смърта пристъпва със стъпка тежка!

 

Мрак очите ти покрива

вслушай се защото всичко в теб умира.

Пронизан от нея ти  отиват си всички мечти,

болката голяма е знам

но трябва да пробия пътя си сам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Филт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поне изразява някаква позиция! Пише така, както го е почувствал и е зареден с много болка - изпитваме я всеки ден.
  • Понеже този текст вече веднъж го изтрих от база данни, сега, поради упорството на автора, го пускам така, както е написан. Без редакторска намеса!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...