1 дек. 2015 г., 15:45  

Болка

573 0 9

Малък бях и едвам краката си тътрех

във панталона от груба аба,

гореше ме нещо, нещо отвътре

и плачех на двора под нашта върба!

 

Кучето, по свойски говорейки с мене,

ме докосваше със своята опашка

по протритите до болка колèне,

а аз изстрелвах яда си със прашка!

 

С патрон от прегъната, мека, телчица

уцелих в корема едно врабченце!

Тупна на земята малката птица,

спря, да трепери и рита с краченца!

 

Помня, как ревнах с гласчето пискливо

и грабнах бързо птичето клето,

опрях го в бузата! Живо бе! Живо

и с моята болка литна в небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...