1 dic 2015, 15:45  

Болка

  Poesía
574 0 9

Малък бях и едвам краката си тътрех

във панталона от груба аба,

гореше ме нещо, нещо отвътре

и плачех на двора под нашта върба!

 

Кучето, по свойски говорейки с мене,

ме докосваше със своята опашка

по протритите до болка колèне,

а аз изстрелвах яда си със прашка!

 

С патрон от прегъната, мека, телчица

уцелих в корема едно врабченце!

Тупна на земята малката птица,

спря, да трепери и рита с краченца!

 

Помня, как ревнах с гласчето пискливо

и грабнах бързо птичето клето,

опрях го в бузата! Живо бе! Живо

и с моята болка литна в небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...