1 dic 2015, 15:45  

Болка

  Poesía
572 0 9

Малък бях и едвам краката си тътрех

във панталона от груба аба,

гореше ме нещо, нещо отвътре

и плачех на двора под нашта върба!

 

Кучето, по свойски говорейки с мене,

ме докосваше със своята опашка

по протритите до болка колèне,

а аз изстрелвах яда си със прашка!

 

С патрон от прегъната, мека, телчица

уцелих в корема едно врабченце!

Тупна на земята малката птица,

спря, да трепери и рита с краченца!

 

Помня, как ревнах с гласчето пискливо

и грабнах бързо птичето клето,

опрях го в бузата! Живо бе! Живо

и с моята болка литна в небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...