Dec 1, 2015, 3:45 PM  

Болка

  Poetry
570 0 9

Малък бях и едвам краката си тътрех

във панталона от груба аба,

гореше ме нещо, нещо отвътре

и плачех на двора под нашта върба!

 

Кучето, по свойски говорейки с мене,

ме докосваше със своята опашка

по протритите до болка колèне,

а аз изстрелвах яда си със прашка!

 

С патрон от прегъната, мека, телчица

уцелих в корема едно врабченце!

Тупна на земята малката птица,

спря, да трепери и рита с краченца!

 

Помня, как ревнах с гласчето пискливо

и грабнах бързо птичето клето,

опрях го в бузата! Живо бе! Живо

и с моята болка литна в небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...