Болка
С хематомно лустро в очите
хищни птици раздират деня,
и с воят сиренен в душите
бели ангели нямо кръжат.
А пътят с отоци в плещѝте
минира животът без релси,
и плачат безгласно светците
над празни, сиротни адреси.
Изпръхва пръстта без надежда,
в гробове умират мечтите,
безумен светът не поглежда
как шепи не сбират сълзите.
Побъркано късат плътта си
пак майки, потънали в черно,
без думи се молят вдовици,
проклинайки утрото скверно.
Небе и земя се преплитат
сякаш свел е очите си Бог,
в зародиш, утробно умират
всеки разум и мир босоног.
И човек с човека проглежда
в къшей хляб, блага дума, подслон,
в сълза на дете и в надежда,
в милосърдни ръце и във стон.
И в болката сила възкръсва...
и сърцата забиват в едно...
Добрината мракът разкъсва
без страх: Мир се спасява с Любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивита Все права защищены
