Ivita_Mirianova (Ивита)
54 2529
9 mar 2022, 16:18

Болка 

  Poesía
427 6 10

С хематомно лустро в очите

хищни птици раздират деня,

и с воят сиренен в душите

бели ангели нямо кръжат.

 

А пътят с отоци в плещѝте

минира животът без релси,

и плачат безгласно светците

над празни, сиротни адреси.

 

Изпръхва пръстта без надежда,

в гробове умират мечтите,

безумен светът не поглежда

как шепи не сбират сълзите.

 

Побъркано късат плътта си

пак майки, потънали в черно,

без думи се молят вдовици,

проклинайки утрото скверно.

 

Небе и земя се преплитат

сякаш свел е очите си Бог,

в зародиш, утробно умират

всеки разум и мир босоног.

 

И човек с човека проглежда

в къшей хляб, блага дума, подслон,

в сълза на дете и в надежда,

в милосърдни ръце и във стон.

 

И в болката  сила възкръсва...

и сърцата забиват в едно...

Добрината мракът разкъсва

без страх: Мир се спасява с Любов!

 

 

 

© Ивита Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??