14 июл. 2006 г., 17:53

Болка

1K 0 0

Здравей отново, единствен приятелю,
здравей отново, празен лист.
Казваш: "Какво има, писателю?"
аз отговарям: "Чуй мойте мъка, болка и вик."

О, да знаеш ти какво се случи
с моята душа, моето сърце.
Болката - силна и непоносима,
стовари се отгоре ми, сякаш съм перце.

Любовта - подлата измамница,
отново номер ми скрои.
Да, тази вечна натрапница
отне момчето на мойте мечти.

Сега в море от болка плувам,
сърцето ми тупти в вселена от лъжи.
И как ми липсва пак да го целувам,
но това остана само в моите мечти.
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...