14 jul 2006, 17:53

Болка

  Poesía
1K 0 0

Здравей отново, единствен приятелю,
здравей отново, празен лист.
Казваш: "Какво има, писателю?"
аз отговарям: "Чуй мойте мъка, болка и вик."

О, да знаеш ти какво се случи
с моята душа, моето сърце.
Болката - силна и непоносима,
стовари се отгоре ми, сякаш съм перце.

Любовта - подлата измамница,
отново номер ми скрои.
Да, тази вечна натрапница
отне момчето на мойте мечти.

Сега в море от болка плувам,
сърцето ми тупти в вселена от лъжи.
И как ми липсва пак да го целувам,
но това остана само в моите мечти.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...