14 jul 2006, 17:53

Болка

  Poesía
1K 0 0

Здравей отново, единствен приятелю,
здравей отново, празен лист.
Казваш: "Какво има, писателю?"
аз отговарям: "Чуй мойте мъка, болка и вик."

О, да знаеш ти какво се случи
с моята душа, моето сърце.
Болката - силна и непоносима,
стовари се отгоре ми, сякаш съм перце.

Любовта - подлата измамница,
отново номер ми скрои.
Да, тази вечна натрапница
отне момчето на мойте мечти.

Сега в море от болка плувам,
сърцето ми тупти в вселена от лъжи.
И как ми липсва пак да го целувам,
но това остана само в моите мечти.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...