Jul 14, 2006, 5:53 PM

Болка

  Poetry
1K 0 0

Здравей отново, единствен приятелю,
здравей отново, празен лист.
Казваш: "Какво има, писателю?"
аз отговарям: "Чуй мойте мъка, болка и вик."

О, да знаеш ти какво се случи
с моята душа, моето сърце.
Болката - силна и непоносима,
стовари се отгоре ми, сякаш съм перце.

Любовта - подлата измамница,
отново номер ми скрои.
Да, тази вечна натрапница
отне момчето на мойте мечти.

Сега в море от болка плувам,
сърцето ми тупти в вселена от лъжи.
И как ми липсва пак да го целувам,
но това остана само в моите мечти.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...