Търся те във пясъка и във мечтите,
не те намирам и това боли...
Невзрачна съм, убивам ни душите.
Дори сърцето от сълзи да кърви...
Търся те и във небето -
ти спомен си, а аз съм тишина.
И търся те и търся те, където
мисля, че ще те намеря във нощта...
Болката е само спомен,
самотата свършен грях...
Енергията твоя е страх бездомен...
Съдбата ни разпръснах я на прах!
И за това сега се ровя...
И песъчинките броя...
И никога не ще си само спомен...
ще те търся, в сълзите хорски ще горя!
© Надя Стоянова Все права защищены
Само не ми хареса думата невзрачна-не си!
Щом пишеш така!
Поздрав Надя!