Болката ме прорязва
Болката ме прорязва,
силна, пареща, гореща.
Мозъкът ми се пръска на хиляди парчета,
а последната ми мисъл е зловеща.
И всичко бяло става черно,
тъмнее пътят пред мен.
Откъслечни думи чувам,
които смразяват моя ден.
Ангел ме докосва по ръката,
опитва се да ме спаси.
Но отблъсква го студенината
и заплаква със горещи сълзи.
Отивам си - неизплакана и непотребна,
недокосната и недолюбена жена.
Отивам си, а болката ме прорязва
и обгръща ме безкрайна самота.
силна, пареща, гореща.
Мозъкът ми се пръска на хиляди парчета,
а последната ми мисъл е зловеща.
И всичко бяло става черно,
тъмнее пътят пред мен.
Откъслечни думи чувам,
които смразяват моя ден.
Ангел ме докосва по ръката,
опитва се да ме спаси.
Но отблъсква го студенината
и заплаква със горещи сълзи.
Отивам си - неизплакана и непотребна,
недокосната и недолюбена жена.
Отивам си, а болката ме прорязва
и обгръща ме безкрайна самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
