Болката ме прорязва, силна, пареща, гореща. Мозъкът ми се пръска на хиляди парчета, а последната ми мисъл е зловеща. И всичко бяло става черно, тъмнее пътят пред мен. Откъслечни думи чувам, които смразяват моя ден. Ангел ме докосва по ръката, опитва се да ме спаси. Но отблъсква го студенината и заплаква със горещи сълзи. Отивам си - неизплакана и непотребна, недокосната и недолюбена жена. Отивам си, а болката ме прорязва и обгръща ме безкрайна самота.
"Отивам си - неизплакана и непотребна,
недокосната и недолюбена жена. "
Не си мисли така! Не знаеш дали случайно няма някой, на който можеш да изплачеш мъката си, на който си нужна, който иска да те докосне и обича! Прегръдка, много ми хареса
Много е силно стихотворението ти и пълно с болка.....Всеки човек се е чувствал наранен през определен период от живота си....но горе главата живота продължава!Дано при теб това чувство да е само временно явление...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам ви!