посветено на моята приятелка С.
Аз мислех, че ще бъдем с теб завинаги
и всички трудности заедно ще преминем.
Но тъй се случи - ти от мен си тръгна
и аз сама със всичко днес се боря.
Отиде си...Затръшна ти вратата.
А болката отляво в мен пулсира.
За всичко търся в себе си вината...
Защо и нашата любов загина?
А сватбената снимка на стената
ми спомня колко много се обичахме.
На нея сме тъй хубави и млади
и в бяло се усмихват там мечтите ни.
15.10.2008 г.
© Анна Дюлгерова Все права защищены