болна от любов
треперя, сякаш треска в мене бушува.
Говориш, а нищо не чувам, болна съм за теб.
Усмивката ти гледам, колко си щастлив,
а не мога нищо да направя да си те върна.
Преструвам се, че мога да съм ти приятелка,
но приятелите не обичат така...
Болна съм за устните ти, болна за ръцете ти,
болно е сърцето ми за лицето ти...
Температура вдигам, щом те прегърна,
кажи ми как да ти прошепна, че искам да си те
върна...!
Казваш ми колко е различен животът ти без мен,
а аз мисля само как да се излекувам от очите ти.
Сърцето ми прескача, чупя пръсти и те гледам
докато говориш колко си щастлив,
а душата ми като призрак излиза от тялото ми,
не иска да чувства болката от твоята липса...
Боли, разбираш ли, боли, а се преструвам на
безразлична.
Как да не си спомням колко луда бях по теб.
Как да се излекувам, ти си вечна болест моя.
Ти си грипът, който ме преповтаря всеки ден,
ти си лудостта, ти си неизбежността.
Ти си моята болест моята душевна мъка
Болна съм, любов моя, само ти можеш
да ме излекуваш!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сандрина Петрова Все права защищены