19 июл. 2011 г., 21:41

Болнично

820 0 1

Рано. Сутрин. Мижав поглед и кафе.

Вода. Цигара. Кратък път и пак кафе.

Хора. Странни. Дълъг път, но без кафе.

Сграда. Голяма. Бяла.

Не е лудница.

Коридор. Неприятен аромат.

Бяло. Зелено. Зелено и бяло.

Униформа. Престилка.

Санитарка. Сестра. Доктор...

7:30. Намръщени лица.

Време. Много време.

Чакане... чакане... чакане...

Секунди. Часове.

Тракане. Шумулене.

10:30. Нервна съм. Не само аз!

Минути. Часове.

Разходка. Отново кафе.

Ръка. Дете. Писък... и рев!

Количка. Сълза.

Страх? Не знам.

Хора. Много хора. Много чакащи хора!

12:45. Стрес. Ярост. Пак не знам!

И пак кафе!

На крак. Часове. Писна ми!

Не само на мен.

13:55. И операция!

Чакане... чакане... чакане...

Кафе и чакане!

14:30. И край!

След дългото чакане...

 

Мразя болниците!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бездарна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, как мразя тъпото, влудяващо чакане в болниците... можеш да се побъркаш

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...