29 мар. 2011 г., 11:11

Болните кокиченца

823 0 7

Пролет весела с капчука чука:

- Ставайте, дечица, аз съм тука!

Кой очички още свива,

през главичка с юрганче се завива?

 

Бързо скачайте, че вече Минка

грижи се за цветната градинка!

Ето Слънчо палаво снега стопява,

как кокиченцата да спасява?

 

Вече става им горещо,

с тях ще стане много лошо нещо.

Минка ги покрива с чадър:

- Слънчо, моля те, бъди добър!

 

Ти не гледай, моля те, насам,

минзухарът твой приятел е голям!

Теменужката те чака в трънака,

във гората е замръзнал кукуряка.

 

Жал ми е за вас, кокиченца,

хей, помагайте, момченца и момиченца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....