Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен...
Недоволен съм, скапан, подмятан и счупен на триста,
писта за самолети, излитащи певци и поети,
но слепи, разчастени на парчета, павета на гроб,
и един скапан роб, мъкнещ себе си по баира,
набира последователи, кратери по сърцето,
а спрялото е умряло преди двеста години. Прости ми!
Любими са тия думи за умни, прецакано мудни времена...
И само още нещо - Боля!