DaniBo
68 результатов
Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен, ...
  50 
Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си, ...
  82 
Ще ти разкажа нещо лично...
Понякога "кълва" на думи,
познавам хората отлично,
но куките са им куршуми...
По устните ми има рани, ...
  143 
Да ти завържа ли очите?
Инстинктите ми ще "разлаеш"!
Ще те изгарят врели капки,
но не е свещ, а ти не знаеш...
Гореща кръв, от минали играчи, ...
  113 
Копирай всяка моя стъпка,
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...
  128 
Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...
  111 
Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен... ...
  99 
Във късната прегръдка на луната,
събудих своята вина,
накъсах снимките с усмивка,
поканих бледата тъга.
Говоря ли метафорично? ...
  144 
Когато разбиваш глави - обърни се,
погледни на земята, отзад, зад гърба...
Усети миризмата на кръв по листата,
усети на сърцето си свойта вина...
И плачи за направени грешки предишни, ...
  160 
По устните ми остават следи,
няма как да бъдат пропуснати...
Всеки дъх е подпис,
а чувствата - пуснах ги...
По устните ми остават следи, ...
  182 
Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
И изваждам го бавно от джоба си прашен, ...
  180 
Набраздяване по лицето чертаят годините,
а ти набраздяваш сърцето ми от години...
Изкореняваш ми "вредните" навици всекидневно,
но вредно се връщам, когато ми мине...
Упорито убивам си оптимизма със тебе, ...
  107 
Генетично намразих частиците в себе си,
как вибрират честотно по твоята скáла...
И перде, пред очите, със надписа - "Вреден си!" -
залепих, да не мога това да забравя...
Нокаутирах желания в първите рундове ...
  292 
Ще ребрандирам физически себе си,
ще се изплакна от предния Аз,
ще зануля и всичките белези,
ще се превърна във някой от вас...
И така променен, ще се върна, ...
  132 
Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
Избират ден за ден посоки, ...
  156 
Обичам всичките ти котви на любов,
психическото кукловодство,
разпъването ми на кръст и сто
от страниците "Животът е..." ти ръководство.
Пронизването с остри думи ме възбужда, ...
  148 
Нервните връзки ми свирят Бетовен...
Гените в мен си говорят за бунт...
Ти се разхождай спокойно отгоре,
точно на темето, рунд подир рунд!
Свикнах без въздух, продавам трахея! ...
  399 
Снежно ми е!
Прелитат първите снежинки...
Ъглов поглед... Нежно ли е?
Ранен, убит, безброй картинки.
Желанието ми потъва... ...
  284 
По бреговете на мълчанието ми седиш,
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...
Аз не наказвам лошото с подобно! ...
  206 
Минаваш по добре познати коридори
и със затворени очи ще се оправиш...
Мълчиш, но всичко в теб говори,
отвориш ли устата си се давиш.
И стъпките са бързи и конкретни, ...
  174 
Облечена във черно и сребристо,
в очите само празнота...
Небето върху теб е чисто,
а сякаш тъжно заваля...
Поглеждам те и въздухът трепери, ...
  307 
Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, ...
  204 
Аз съм българче и силна
майка мене е родила.
Бой търпи и мъкне чанти,
и прилича на слугиня.
Аз съм българче. Обичам ...
  674 
Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце... ...
  135 
Лято е, снегът вали и трупа се,
избутаха се слънчевите зимни дни...
Вали! И летните шейни са канени,
алени, зелени, шарени...
Великденска елха засвети в мрака, ...
  387 
Играем си на закарфичване:
"Обичам те!", "Отричам те!"...
На бялото табло се бодват факти,
които имат и "де факто"...
И двете крайности се бият, ...
  122 
Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ги отдавна,
държа ги пред вратата.
Понякога ги каня, ...
  148 
Не намесвай чувствата в този сценарий!
Има повече от нервни окончания
и летящи неврони за болка и радост...
А тази усмивка от мене разбра ли я?
Не е щастие от това, че те виждам... ...
  276 
Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...
  212 
Лека нощ, мои чувства,
пак приспани от слаби.
Любовта тук не идва,
но поне се обади...
И разказа на мене, ...
  279 
Подхлъзнах се...
Минорно спускане по стръмната пътечка,
а влекът тегли само другите...
Онези, умните...
Изправих се, изтупах се, ...
  217 
Твърде жалко,
но малко познават те истински...
Недоказани
казват "доказани истини".
Как започват? ...
  497 
Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
Прелитна край вратата, ...
  153 
Очите ми са уморени,
изгубих чувствата си... някъде...
И стискам в дланите ранени
раздраното сърце навсякъде.
Запази си парче за себе си, ...
  201 
Разходи ме по тънките си намеци,
по тънката усмивка зад гърба ми...
И в тънкоумните ти навици
се спъна ти и аз самият.
Та ще започва ли замеряне? ...
  282 
Напрегнат творчески момент,
във който аз попаднах тихо...
Отвътре вае се фрагмент,
изпълва вените ми... Психо!
Разбърках в себе си пожар, ...
  262 
Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...
Не пуснах кордата във точния момент ...
  631 
Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи,
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо... ...
  319 
Аз нямам общо с тихите води,
харесва ти да те докосвам с пръсти.
Погледът ми как изгаря те,
побъркваш се,
аз го знам добре. ...
  235 
Не ме позна по името...
Аз съм белег двадесет и пет по теб...
Не ме позна по името,
а по цветущия, камбанен епитет...
Не ме позна по името... ...
  272 
Предложения
: ??:??