Красива гледка от птичи поглед.

Покриви, къщи, домове.

След миг всичко ще изчезне.

Те са просто врагове.

След миг ще пуснеш бомбата.

Чувстваш страх и лека наслада,

тези долу не са хора, а зверове.

И ще сринеш всичко със земята.

И вече тръпнеш от копнежа

да станеш герой, да вземеш медал.

И вече сякаш тежи ти самолетът,

още бомбата си не отдал.

Един миг. Затваряш очи.

И после всичко е само минало.

Не, не поглеждай надолу.

Там нищо не е останало.

И с бръснещ полет изчезваш в мига.

Никой няма да запомни твойто име.

Ти просто си изпълняваш дълга.

Ти си герой на свойто време.

Ще ти попречи ли обгорялата кукла

там на шосето, пред срутения блок,

Да повярваш, че си пилотът-герой?

Ще можеш ли да спиш през нощта,

когато ще виждаш отново и отново,

оОткъснатата детска ръка?

Ще можеш ли да погледнеш в огледалото,

без да пролееш нито една сълза?

Ще те утеши ли убеждението,

че бил си на правилната страна?