Jan 12, 2018, 9:53 AM

Бомбардировач

  Poetry
463 0 1

Красива гледка от птичи поглед.

Покриви, къщи, домове.

След миг всичко ще изчезне.

Те са просто врагове.

 

След миг ще пуснеш бомбата.

Чувстваш страх и лека наслада,

тези долу не са хора, а зверове.

И ще сринеш всичко със земята.

 

И вече тръпнеш от копнежа

да станеш герой, да вземеш медал.

И вече сякаш тежи ти самолетът,

още бомбата си не отдал.

 

Един миг. Затваряш очи.

И после всичко е само минало.

Не, не поглеждай надолу.

Там нищо не е останало.

 

И с бръснещ полет изчезваш в мига.

Никой няма да запомни твойто име.

Ти просто си изпълняваш дълга.

Ти си герой на свойто време.

 

Ще ти попречи ли обгорялата кукла

там на шосето, пред срутения блок,

Да повярваш, че си пилотът-герой?

 

Ще можеш ли да спиш през нощта,

когато ще виждаш отново и отново,

оОткъснатата детска ръка?

 

Ще можеш ли да погледнеш в огледалото,

без да пролееш нито една сълза?

Ще те утеши ли убеждението,

че бил си на правилната страна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...