12.01.2018 г., 9:53

Бомбардировач

460 0 1

Красива гледка от птичи поглед.

Покриви, къщи, домове.

След миг всичко ще изчезне.

Те са просто врагове.

 

След миг ще пуснеш бомбата.

Чувстваш страх и лека наслада,

тези долу не са хора, а зверове.

И ще сринеш всичко със земята.

 

И вече тръпнеш от копнежа

да станеш герой, да вземеш медал.

И вече сякаш тежи ти самолетът,

още бомбата си не отдал.

 

Един миг. Затваряш очи.

И после всичко е само минало.

Не, не поглеждай надолу.

Там нищо не е останало.

 

И с бръснещ полет изчезваш в мига.

Никой няма да запомни твойто име.

Ти просто си изпълняваш дълга.

Ти си герой на свойто време.

 

Ще ти попречи ли обгорялата кукла

там на шосето, пред срутения блок,

Да повярваш, че си пилотът-герой?

 

Ще можеш ли да спиш през нощта,

когато ще виждаш отново и отново,

оОткъснатата детска ръка?

 

Ще можеш ли да погледнеш в огледалото,

без да пролееш нито една сълза?

Ще те утеши ли убеждението,

че бил си на правилната страна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...