Бомбоубежище
На Кр. Раленков - Мускетаря
Не, не зяпайте в мойта шпионка
със кого бистря взор и замръквам.
Луд за връзване съм, сам си гоня
бесовете, не ходя на църква.
Знам отдавна - какво ще ми казвате,
че държа печелившите карти.
Ще умрете от завист и язва,
а пък аз - от сърдечни инфаркти.
Вредни навици - колкото искате:
пиша стихове често и нощем
в тях жените ви стъпват тъй близко,
че току мойте мисли разрошват.
Те се гиздят почти всяка вечер
и ви шепнат, че слизат до супера.
А са с мен - и втвърдени, и течни,
без венчалния пръстен и скрупули.
Как ги любя ли? Зверски. Епично.
И съм груб. И съм дяволски нежен,
а леглата им после приличат
на съборено бомбоубежище.
А за вас? Черни мисли - бесило,
низ терапии. Но в чий ущърб е,
щом си пийнете да ги насилвате,
а на трезвен ум - да ги загърбвате.
И под ключ ги държите. До гуша
ви дойде сякаш... Явно сте чули,
че душите им вечер отпущат
все криле върху моята улица...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
