Бомбоубежище
На Кр. Раленков - Мускетаря
Не, не зяпайте в мойта шпионка
със кого бистря взор и замръквам.
Луд за връзване съм, сам си гоня
бесовете, не ходя на църква.
Знам отдавна - какво ще ми казвате,
че държа печелившите карти.
Ще умрете от завист и язва,
а пък аз - от сърдечни инфаркти.
Вредни навици - колкото искате:
пиша стихове често и нощем
в тях жените ви стъпват тъй близко,
че току мойте мисли разрошват.
Те се гиздят почти всяка вечер
и ви шепнат, че слизат до супера.
А са с мен - и втвърдени, и течни,
без венчалния пръстен и скрупули.
Как ги любя ли? Зверски. Епично.
И съм груб. И съм дяволски нежен,
а леглата им после приличат
на съборено бомбоубежище.
А за вас? Черни мисли - бесило,
низ терапии. Но в чий ущърб е,
щом си пийнете да ги насилвате,
а на трезвен ум - да ги загърбвате.
И под ключ ги държите. До гуша
ви дойде сякаш... Явно сте чули,
че душите им вечер отпущат
все криле върху моята улица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
