27 янв. 2021 г., 21:51

Бон вояж

720 0 0

Навярно в делник подреден 

си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.

 

И бон вояж ти пожелах,
защото знаех – ще се връщаш.
Да бъда вятър си избрах,
а не да те залостя вкъщи.

 

Изпъвам твоите платна
и прекосяваш океани.
Завърташ руля с вещина
и си свободен, капитане!

 

Но идва час, но идва ден
пред мен отново да застанеш.
Прикрил копнеж зад жарък тен,
през кръста нежно да ме хванеш.

 

И, с дъх на риба и мистрал,
да ме залюбиш възсолено,
тъй както Господ ни е дал
или пък точно удвоено.

 

От всяка късна благодат
отсипваме си двойна доза.
Напук на принципния свят,
не те обичам в коловози.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...