16 сент. 2008 г., 09:32

Борба

899 0 1

 

  Искам да крещя, защото

  ще се пръсне моята глава.

  Нещо гърлото ми стяга

  с менгеме, и стяга, стяга,

  а няма кой да го спре!

  Ха, нали това е само миг,

  ще ме боли, ще ме боли,

  ще ме боли и толкоз...

  Но аз искам да се развикам на света,

  че лудост има в мен и трудно живея,

  даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

  които в схватка попадат сега.

  Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...