16 сент. 2008 г., 09:32

Борба

902 0 1

 

  Искам да крещя, защото

  ще се пръсне моята глава.

  Нещо гърлото ми стяга

  с менгеме, и стяга, стяга,

  а няма кой да го спре!

  Ха, нали това е само миг,

  ще ме боли, ще ме боли,

  ще ме боли и толкоз...

  Но аз искам да се развикам на света,

  че лудост има в мен и трудно живея,

  даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

  които в схватка попадат сега.

  Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...