16.09.2008 г., 9:32 ч.

Борба 

  Поезия » Друга
604 0 1

 

  Искам да крещя, защото

  ще се пръсне моята глава.

  Нещо гърлото ми стяга

  с менгеме, и стяга, стяга,

  а няма кой да го спре!

  Ха, нали това е само миг,

  ще ме боли, ще ме боли,

  ще ме боли и толкоз...

  Но аз искам да се развикам на света,

  че лудост има в мен и трудно живея,

  даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

  които в схватка попадат сега.

  Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

 

 

 

© Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??