16.09.2008 г., 9:32

Борба

897 0 1

 

  Искам да крещя, защото

  ще се пръсне моята глава.

  Нещо гърлото ми стяга

  с менгеме, и стяга, стяга,

  а няма кой да го спре!

  Ха, нали това е само миг,

  ще ме боли, ще ме боли,

  ще ме боли и толкоз...

  Но аз искам да се развикам на света,

  че лудост има в мен и трудно живея,

  даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

  които в схватка попадат сега.

  Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...