Искам да крещя, защото
ще се пръсне моята глава.
Нещо гърлото ми стяга
с менгеме, и стяга, стяга,
а няма кой да го спре!
Ха, нали това е само миг,
ще ме боли, ще ме боли,
ще ме боли и толкоз...
Но аз искам да се развикам на света,
че лудост има в мен и трудно живея,
даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,
които в схватка попадат сега.
Аз ли да ги спра и дали е възможно това?
© Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
