Борба

Poetry » Other

903 0 1

Искам да крещя, защото

ще се пръсне моята глава.

Нещо гърлото ми стяга

с менгеме, и стяга, стяга,

а няма кой да го спре!

Ха, нали това е само миг,

ще ме боли, ще ме боли,

ще ме боли и толкоз...

Но аз искам да се развикам на света,

че лудост има в мен и трудно живея,

даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

които в схватка попадат сега.

Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!

2008-09-16T09:48:42+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0