Сериозен, сериозен противник си имам,
разбива тялото и душата ми на парчета.
Тактиката му е силна, непобедима,
отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.
Използва апетитите на плътта,
нямам вече надежда че мога да победя.
Чака ден и нощ за отворена врата,
в ума ми порочна идея да разбудя.
В такава битка имам нужда от съюзник,
в такава битка имам нужда от приятел,
мислите отровни смело да пречистя,
мислите порочни свирепо да прогоня.
И появи се меч от светлина
и остави рана по бронята зла.
Не съм сам,но далеч е моя приятел.
Ще извикам, ще извикам и ще почувствам своя Създател.
Знам не ме е забравил,армия небесна чака за мен,
спомням ли си за Него,моя противник би треперил победен!
© Георги Димитров Все права защищены