21 апр. 2020 г., 12:08

Борба за мир

895 1 0

Сериозен, сериозен противник си имам,

разбива тялото и душата ми на парчета.

Тактиката му е силна, непобедима,

отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.

 

Използва апетитите на плътта,

нямам вече надежда че мога да победя.

Чака ден и нощ за отворена врата,

в ума ми порочна идея да разбудя.

 

В такава битка имам нужда от съюзник,

в такава битка имам нужда от приятел,

мислите отровни смело да пречистя,

мислите порочни свирепо да прогоня.

 

И появи се меч от светлина 

и остави рана по бронята зла.

 

Не съм сам,но далеч е моя приятел.

Ще извикам, ще извикам и ще почувствам своя Създател.

Знам не ме е забравил,армия небесна чака за мен,

спомням ли си за Него,моя противник би треперил победен!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....