Apr 21, 2020, 12:08 PM

Борба за мир

889 1 0

Сериозен, сериозен противник си имам,

разбива тялото и душата ми на парчета.

Тактиката му е силна, непобедима,

отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.

 

Използва апетитите на плътта,

нямам вече надежда че мога да победя.

Чака ден и нощ за отворена врата,

в ума ми порочна идея да разбудя.

 

В такава битка имам нужда от съюзник,

в такава битка имам нужда от приятел,

мислите отровни смело да пречистя,

мислите порочни свирепо да прогоня.

 

И появи се меч от светлина 

и остави рана по бронята зла.

 

Не съм сам,но далеч е моя приятел.

Ще извикам, ще извикам и ще почувствам своя Създател.

Знам не ме е забравил,армия небесна чака за мен,

спомням ли си за Него,моя противник би треперил победен!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...