27 авг. 2005 г., 14:40

Born Slippy

1.3K 0 0
Поглеждам през прозореца - тъма, гърми
Навън дъжд вали,
а сякаш капките се стичат по лицето му -
нашепват, че са божии сълзи...

Къде отиде, никой не знае.
Може би сам трябва да позная.
Господ ми даде път, както и сърце -
Господ сложи усмивка на моето лице.

Поглеждам през прозорецът отново - градът спи!
Питам се: "Дали над нас има ангел който бди?" -
поглеждам... но на небето има само звезди,
нашепват колко самотни са били...

Къде отиде не е нужно да зная,
достатъчно ми е, че добре са две очи и едно сърце.
Но ето вече септеври дойде,
за да сложи Господ усмивка и на твоето лице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...