27.08.2005 г., 14:40 ч.

Born Slippy 

  Поезия
879 0 0
Поглеждам през прозореца - тъма, гърми
Навън дъжд вали,
а сякаш капките се стичат по лицето му -
нашепват, че са божии сълзи...

Къде отиде, никой не знае.
Може би сам трябва да позная.
Господ ми даде път, както и сърце -
Господ сложи усмивка на моето лице.

Поглеждам през прозорецът отново - градът спи!
Питам се: "Дали над нас има ангел който бди?" -
поглеждам... но на небето има само звезди,
нашепват колко самотни са били...

Къде отиде не е нужно да зная,
достатъчно ми е, че добре са две очи и едно сърце.
Но ето вече септеври дойде,
за да сложи Господ усмивка и на твоето лице.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??