Born Slippy

Aug 27, 2005, 2:40 PM

Poetry

787 0 0

Поглеждам през прозореца - тъма, гърми
Навън дъжд вали,
а сякаш капките се стичат по лицето му -
нашепват, че са божии сълзи...

Къде отиде, никой не знае.
Може би сам трябва да позная.
Господ ми даде път, както и сърце -
Господ сложи усмивка на моето лице.

Поглеждам през прозорецът отново - градът спи!
Питам се: "Дали над нас има ангел който бди?" -
поглеждам... но на небето има само звезди,
нашепват колко самотни са били...

Къде отиде не е нужно да зная,
достатъчно ми е, че добре са две очи и едно сърце.
Но ето вече септеври дойде,
за да сложи Господ усмивка и на твоето лице.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Born Slippy

Свързани произведения

Comments

Random works