Боровинков спомен
Миришеше на теб и... боровинки
(ухание на минало изтрито...)
Полепнало по счупените сенки,
пиявично в очакването впито.
Трептеше - като гласов отпечатък.
Изпъваше се струнно и разстрелно.
И спънат, неразбраният остатък
се люшкаше самотно и безцелно.
Усещах пак... Със скалпелна внезапност
и пръстова възможност разпиляна.
Тежеше въздух... Чакана повратност
продаваше ме. Чужда и презряна.
Намирах те... И боровинков спомен
във тъмнокоса нощ с очи мъртвешки,
все блъска сетивата ми, огромен,
с изсъхнало мълчание от грешки.
Миришеше... Нарочно и тръпчиво.
Достатъчно - по доза и по време.
Приемах със сърцето парцаливо
на порции и теб, и твойто бреме.
Откривах те... В петна несъвършени.
И нощни сенки на парчета плачат.
Във хлипаща поредност, приглушени,
самотно оковани чувства влачат.
27.11.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
