Боровинков спомен
Миришеше на теб и... боровинки
(ухание на минало изтрито...)
Полепнало по счупените сенки,
пиявично в очакването впито.
Трептеше - като гласов отпечатък.
Изпъваше се струнно и разстрелно.
И спънат, неразбраният остатък
се люшкаше самотно и безцелно.
Усещах пак... Със скалпелна внезапност
и пръстова възможност разпиляна.
Тежеше въздух... Чакана повратност
продаваше ме. Чужда и презряна.
Намирах те... И боровинков спомен
във тъмнокоса нощ с очи мъртвешки,
все блъска сетивата ми, огромен,
с изсъхнало мълчание от грешки.
Миришеше... Нарочно и тръпчиво.
Достатъчно - по доза и по време.
Приемах със сърцето парцаливо
на порции и теб, и твойто бреме.
Откривах те... В петна несъвършени.
И нощни сенки на парчета плачат.
Във хлипаща поредност, приглушени,
самотно оковани чувства влачат.
27.11.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
