прекалено дълго
с теб сме плували
покрай кораба
уж успоредно до него
но не сме забелязвали
капитаните как се сменяли
а и няколко бунта
на екипажа му
сме пропуснала

и очакваме
изкатервайки се
по солената котва
да се върнем
на палубата
корабът щом е спрял
малко вляво наклонен
и го плиска лениво
мокър заливът

но дано да не са демоде много
дрехите ни
на самотни плувци
със години прекарвали
във открито море
и дано меко
с кожата си
да усетим пак
как вибрира плътта
с корабния оркестър
който май ни приветства