Jan 12, 2015, 12:29 AM

Боси по палубата

  Poetry » Love
525 0 0

прекалено дълго
с теб сме плували
покрай кораба
уж успоредно до него
но не сме забелязвали
капитаните как се сменяли
а и няколко бунта
на екипажа му
сме пропуснала

и очакваме
изкатервайки се
по солената котва
да се върнем
на палубата
корабът щом е спрял
малко вляво наклонен
и го плиска лениво
мокър заливът

но дано да не са демоде много
дрехите ни
на самотни плувци
със години прекарвали
във открито море
и дано меко
с кожата си
да усетим пак
как вибрира плътта
с корабния оркестър
който май ни приветства

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...