12.01.2015 г., 0:29

Боси по палубата

524 0 0

прекалено дълго
с теб сме плували
покрай кораба
уж успоредно до него
но не сме забелязвали
капитаните как се сменяли
а и няколко бунта
на екипажа му
сме пропуснала

и очакваме
изкатервайки се
по солената котва
да се върнем
на палубата
корабът щом е спрял
малко вляво наклонен
и го плиска лениво
мокър заливът

но дано да не са демоде много
дрехите ни
на самотни плувци
със години прекарвали
във открито море
и дано меко
с кожата си
да усетим пак
как вибрира плътта
с корабния оркестър
който май ни приветства

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...