Боянска рапсодия
На С.
И днес ще искаш Маргарита да се върне.
Ала на нея и омръзна да е сянка и варовик...
Очите й одавна светят на стена на църква,
и вековете се изтичат през ръцете като миг...
Ще завали. И пак ще стане толкова студено,
жените ще отвърната погледа на Бог от нея...
Ще се надвесят обредно с водата осветена
и от обичта й в теб лицата им ще остареят...
Не пипай, майсторе, в душата на светицата...
Достатъчно ти даде да рисуваш всяка нощ...
За векове пред нея ще си палиме свещиците,
а ти от четка ще загинеш, не от нож...
Вали. Веднъж ще видиш как текат сълзите й.
Одавна чака тук под купола да те прегърне...
Докато, майсторе, забравяше я с другите жени,
а днес ще искаш Маргарита да се върне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евкалипт Все права защищены
и не се учи колкото и да четеш. Целувки
