22 окт. 2008 г., 19:27

Боянска рапсодия 

  Поэзия
637 0 4

 

 На С.

 

И днес ще искаш Маргарита да се върне.

Ала на нея и омръзна да е сянка и варовик...

Очите й одавна светят на стена на църква,

и вековете се изтичат през ръцете като миг...

 

Ще завали. И пак ще стане толкова студено,

жените ще отвърната погледа на Бог от нея...

Ще се надвесят обредно с водата осветена

и от обичта й в теб лицата им ще остареят...

 

Не пипай, майсторе, в душата на светицата...

Достатъчно ти даде да рисуваш всяка нощ...

За векове пред нея ще си палиме свещиците,

а ти от четка ще загинеш, не от нож...

 

Вали. Веднъж ще видиш как текат сълзите й.

Одавна чака тук под купола да те прегърне...

Докато, майсторе, забравяше я с другите жени,

а днес ще искаш Маргарита да се върне...

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??