Братята, през лятото родени
Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила,
решил да снеме шапките им снежни.
Прегръдката му давала закрила,
на всички подарявал ласки нежни.
Така различен бил от Януари,
обърнал в плюс рекордите студени.
Под сенки на дървета хора стари
се спирали, от жега уморени.
В полето маранята изтъняла
подсещала, че клас пече жълтици.
Водата във морето закипяла
от шляпащите в плиткото дечица.
От кораба крайбрежен капитана
приканвал за разходка краткосрочна.
А дините - царици на бостана –
едреели от сладостта си сочна.
Каквото хванел - в чудо го превръщал
роденият ѝ син под седми номер.
Тя радостна била, че го прегръща,
но знаела, че друг ще ражда скоро.
Годината еднакво отредила
по време синовете да царуват.
До тридесет и първи ден броила
и знаела – по братски ще пируват.
Несвършената работа сам Юли
на Август завещал с една надежда.
- Стори така, че сякаш аз съм! Чу ли?
Започнато от мен – докрай довеждай!
И точно тъй се случило. Дървета,
отрупани със ябълки и круши,
очаквали берачи цяла чета,
за стъпките им сутрин се ослушвали.
Кокошки на измътените пилци
показвали житейските уроци.
А патиците-майки ученици
повеждали към близките потоци.
През нощите огласяли щурчета
с гласа си тишината на тревите
и песента им литвала в небето,
да затанцуват с нея и звездите.
Семействата опъвали палатки
в Балкана - хладина за тях предложил.
Заяквали във преходите кратки,
щастлив бил всеки, упоритост вложил.
Децата, дето по селата били,
до тъмно за игри навън стояли.
Перчемите им слънце изрусило
и с чудеса прекрасни заживяли.
Не искал никой Август да си ходи,
но "Дни броени бързо зе изнизват".
След тази поговорка на народа
Годината приготвила си ризата
и син девети почнала да ражда.
Събирали се прелетните птици.
За дълъг път ли - утре ще разкажа
защо от тях са почернели жиците.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
